Общо показвания

петък, 4 декември 2015 г.

5 неща, които може би не знаете за Дядо Коледа


Месец декември вече е тук, а с него идва и приятното предчувствие от предстоящите празници. Коледа е един от любимите семейни празници, който носи топлина и приятни спомени още от детството ни. Нощта на Рождество Христово, позната и като Коледа, е време на сплотеност и приятни емоции. Разбира се , едни от най-нетърпеливите за коледните празници са именно децата, които с трепет очакват добрия старец Дядо Коледа. 

Кой е всъщност Дядо Коледа

Дядо Коледа е легендарна фигура, свързвана с честването на коледните празници от десетилетия. Според различните традиции, минало и вкус на различните народи легендата е изменяна и адаптирана така, че да отговаря на местните традиции, обичаи и нрави. Въпреки, че свързваме образа на добрия старец, който носи подаръци на децата в нощта на Рождество Христово, корените на Дядо Коледа могат да се открият още в древните езически времена. 

Един от първообразите му е самият Один – северният бог, който лети в зимното небе, предсказва бъдещето и владее съдбата. Общи черти има и древногръцкият бог на моретата и владетел на земните катаклизми Посейдон, който много си прилича и с римския Посейдон. 

По нашите земи аналог на първообраза на благия старец е славянският Дажбог – владетел на Слънцето. Българското име на празника Коледа пък произхожда от римските календи – тържественият първи ден на месеца. С течение на времето и под влиянието на фонетичните закони на славянобългарския език думата „календе“ добила формата „коледа“. 

Легендата за Свети Николай 

В повечето европейски земи легендата за Дядо Коледа се основава на преданията за личността на Свети Николай (Санкт Николаус, Санта Клаус). Стари източници разказват, че Свети Николай е роден около 280 г. пр. Хр. в град Патара, близо до древна Мира - в земите на днешна Турция. 


Той бил роден в богато и знатно семейство, но от малък останал кръгъл сирак. Бил изпратен в манастир и се отдал на служба на Бога и едва на 17 години е издигнат в ранг свещеник – бил най-младият духовник в манастира. Тежката му съдба го дарила с преждевременна мъдрост и нетипична щедрост - той решил да раздаде наследеното от покойните му родители богатство на бедните и нуждаещите се, като най-много раздал на децата. 

Според легендата той раздавал тези щедри подаръци тайно и без да се издава. Разнасял торби с лакомства и различни дарове като ги оставял пред вратите или ги спускал нощем през изгасналите комини. Историята продължава с издигането на Свети Николай за епископ когато вече бил на достойна възраст – оттам идва и характерното облекло, с което и до днес се свързва образът на добрият щедър старец – богослужебните му одежди включвали червено наметало и дългата бяла брада. След смъртта му е провъзгласен за светец, а легендите за добрите му дела и милите жестове, които правил безвъзмездно спомогнали за изграждането на приказния образ на Дядо Коледа. 



Още преди съвременното превъплъщение на легендата, образът на благородният духовник Свети Николай се свързва с християнската традиция на щедростта и добротата. 

Добрият старец идва в Новия Свят

Как Свети Николай се превърнал в същият този Дядо Коледа, който всички познаваме днес? 

Пътят, по който старата европейска традиция за почитането на Свети Николай достига такава повсеместна световна популярност, е интересен и нестандартен. Ако надникнем в историята на съвременния популярен образ на добрия старец, ще видим че за това спомага особено много рекламната кампания на Кока Кола от 1931 г. Тогава художникът Хедон Сундблом създава едно произведение, което в течение на годините се превръща в модерното превъплъщение на Свети Николай. 

Сундблом дава на Дядо Коледа човешко лице и го облича в познатите на всички червени дрехи. Дава му очарователна усмивка, закръглено коремче и добродушен и приветлив израз. Днес спокойно можем да кажем, че визуалната представа за Санта Клаус или Дядо Коледа е почти изцяло благодарение на рекламата на популярната американска напитка. 


Легендата за достига Новия Свят още в началото на XVII век. Холандските преселници в Америка основават своята колония Ню Амстердам, която по-късно – през 1664 г. – била преименувана на Ню Йорк. С холандците в Америка постепенно се пренесъл и типично европейският обичай да се празнува денят на Свети Николай. Холандският Синтер Клаас постепенно навлиза в аморфната и мултинационална култура на Съединените щати и в последствие се разпространява из цяла Америка. Така се ражда легендата за Санта Клаус. 

Тя, разбира се, търпи сериозно развитие с годините и се различава от времето на първите преселници до днес. В началото образът на Свети Николай е бил доста по-ригиден и историята, разказвана на тогавашните деца е имала силно нравоучителен характер. Дори и образът на старецът е бил доста по-суров – белобрадият дядо с дълга мантия, епископски одежди и дълбока качулка е възнаграждавал само децата, които са заслужили и се учели добре, а невъзпитаните и лентяите наказвал. 

В продължение на няколко десетилетия образът на Санта Клаус вирее в Новия свят и като утешител, и като морален съдник. Впоследстие все по-силното християнско общество в Америка решава, че е редно да „укроти“ малко почти свирепия характер на старата традиция към празника на детето Исус – Рождество Христово. Постепенно Свети Николай започва да прави своята ежегодна обиколка в нощта на раждането на Исус – 24 декември. Но легендата се обогатява още повече през следващите десетилетия. 

Летящата шейна и елените


Писателят Уошингтън Ървинг споменава за първи път за летящата шейна на свети Николай едва през 1809 година. Така постепенно се ражда и първата съвременна история за Дядо Коледа. Това е поемата Посещение от Свети Николай (A visit from St. Nicholas) от Клемент Мур. Тя е публикувана в навечерието на Рождество - на 23 декември 1823 година в нюйоркски вестник "Sentinel". В нея за първи път се среща последователно описан образа на Дядо Коледа като приятно закръглен, добродушен старец, който пътува в летяща шейна с осем елена. Строгата епископска митра на Свети Николай се сменя с червена одежда и накривена шапка, жезълът на духовника се превръща в захарна пръчка, а магарето, натоварено с дарове за благоприличните деца се заменя с осем жизнерадостни хвърчащи сверни елена. Описанието на добрия вечел старец пък е базирано на преки заемки от тевтонски и норвежки легенди. 

Мур написва своята версия на историята за Дядо Коледа за забавление на своите собствени деца, но една година след създаването на историята тя е публикувана (анонимно) в нюйоркския вестник. Оттам, както казват, всичко е история – може би най-популярната история в света. Една приказка, родена от въображението на един мъж, но все пак свързана със старите европейски традиции, се превръща в една от най-обичаните и преразказвани по безброй начини истории. Нещо повече – легендата за Дядо Коледа такава, каквато я познаваме днес, е един от най-показателните културни маркери на Новия свят, който не спира да се развива. 

Образът на добрият старец се допълва и от много и различни детайли. 


През 1881 година, роденият в Германия карикатурист Наст публикува в местното седмично издание Харпърс серия от забавни рисунки, които впоследствие оказват продължаващо влияние върху образа на Дядо Коледа (Санта Клаус). Наст е първият, който „заселва“ добродушния старец в Лапландия на Северния полюс, и който успява да „надникне“ в неговата прословута работилница за подаръци, където помощници са добрите джуджета. Любимият на децата Санта е изобразен с голяма книга, в която записва кои деца са били добри и послушни през годината. Наст става популярен с рисунките на коледна тематика и близо 30 години продължава да развива сценария с нови и нови аспекти от съвременната легенда за Дядо Коледа (или, както ги наричат франкофоните - Пер Ноел). 

Къде живее Дядо Коледа

През 1939 г. е публикувана кратичката история за Рудолф – еленчето с червения нос, написана от Робърт Мейс. По-късно този разказ също се превръща в съществена част от митологията на Санта Клаус. 


Десет години по-късно резултатът от илюстрациите на Наст вече е видим. Домът на Дядо Коледа в Лапландия се превръща в истинска, реална туристическа атракция. Популярността на Лапландия се разраства в началото на 50-те години на XX век и мястото се превръща от студена пустош някъде зад Полярния кръг в истинска туристическа атракция. 

Тогава във финското градче Рованиеми е издигната истинска къща – домът на Дядо Коледа. Всъщност тя се намира на десетина километра от градчето – в Корванунтури. Малко след това там пристига на посещение вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Местните започват да продават сувенири на малкото туристи, в опит да влязат в тон с новия интерес към суровата местност, в която живеят. 



С годините дестинацията обаче бързо придобива нова и все по-голяма популярност. Днес ежегодно по няколко хиляди туристи от цял свят посещават „родното място“ на Дядо Коледа в дните около Рождество Христово. През 1985 г.домът на белобрадия мил старец е напълно реконструиран и официално открит за децата и техните родители през цялата година. Десет години по-късно - през 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа".



Няма коментари: