Общо показвания

петък, 16 октомври 2015 г.

Изкачване на старопланинския първенец - връх Ботев


Циганско лято или ранна есен – не е много ясно, но в края на септември времето явно е на наша страна, което доста помага съзнанието да е заето с предизвикателства и нови посоки за пътешествия. Този път посоката е ясна и тя е нагоре – а по точно: връх Ботев, първенецът на Стара планина. Той е част от класическия преход Ком-Емине, освен това е крайна точка от международен туристически маршрут, наречен Е3.

Върхът е една от точките, упоменати в списъка на 100-те Национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Ако и вие сте се сдобили със специалната туристическа книжка, която БТС издава, и искате да „ударите“ стоте печата – това можете да направите в метеорологичната станция на върха. 

Това е и нашата цел - да изкачим върха и да се „разпишем“, а и да натрупаме малко позитивни преживявания. Каква по-добра дестинация за това от планината!

Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина. Издига се на 2376 метра надморска височина. Намира се в община Карлово, област Пловдивска – някои от подходящите изходини точки са именно градчетата в тази област – Сопот, Карлово и Калофер. Ботев връх е част от природния резерват „Джендема“ – невероятно природно богатство, което си струва да се види и преживее и през лятото, и през зимата. Нашата подготовка обаче ни диктува да сме по-предпазливи с времето, най-вече заради малкия опит в планинарството. Желанието обаче е голямо, а това – казват – е най-важното. 




Южните склонове на Ботев са пресечени от невероятните Райски скали. Те са силно отвесни и по тях има доста подходящи маршрути за скално катерене с различна трудност. Тук, както можете да се досетите, е и друго „райско“ нещо - най-големият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало, висок цели 124.5 метра. Водопадът се "храни" директно от снежните натрупвания под върха, което го прави един от най-пълноводните водопади в България изобщо. 


На самия връх Ботев пък има метеорологична станция, а също така радиорелейна и телевизионна станция. Със сигнала си те покриват 65% от територията на България. Най-старата станция е направена още през 1966 г. По-късно е построена и нова кула, но по ирония на съдбата при ураганен вятър през 2012 г. новата кула е съборена, а оцелява старата. 


Друг интересен факт е, че връх Ботев е сменил няколко имена в по-старо време, преди да бъде кръстен на великия поет и революционер Христо Ботев. Едно от най-старите му познати имена е Юмрукчал (още Умрукчал и Юмрючал). За кратко в периода между 1942 и 1946 г. е бил преименуван на връх Фердинанд (или Фердинандов връх) в чест на цар Фердинанд I, който изкачил върха. От тогава досега обаче още хиляди изкачват върха, като за това има няколко основни маршрута и отправни точки.


Най-краткият вариант е през южното било. Тръгва се от хижа Рай. Този преход е средно труден и отнема някъде между 2 и 3 часа. За целта се минава през една много хубава, макар и малко трудна за начинаещите пътека, която наричат „Тарзановата пътека“. От нея могат да се видят вр. Амбарица, Купена и Жълтец, а гледката която се открива към Джендема е просто неописуема – вековни годи, назъбени слаки, стръмни долове и дерета... истинска старопланинска красота! Преходът през хижа Рай е един от най-често правените, така че има голяма вероятност да не сте сами по пътеките, което понякога може да не е много приятно ако си падаш по самотните приключения, но пък казват, че в планината трудно можеш да срещнеш кофти човек.


Има и по-дълъг вариант за преход – той тръгва от хижа Плевен и отнема около 4 часа. Е, може и малко по-дълго ако често се заплесвате. Маршрутът от хижа Тъжа" е още по-дълъг и се взима за около 5 часа, а алтернативния вариант - от хижа "Левски" ще отнеме някъде към 4 часа. Можете да изкачите върха и от запад - по билото. Стартът на маршрута е от хижа Добрила и следва вододелното било на Троянско-Калоферската планина. 

И тъй като зимата наближава, редно е да споменем тук и един от най-вълнуващите зимни маршрути до върха. Това е Карлово - хижа Равнец - Кочмара - Петолъчката - връх Жълтец - заслон Ботев, и оттам - връх Ботев. Имайте предвид, че това е доста сериозен и тежък преход. Средната му дължина е към 8 часа и непременно изисква добра подготовка. Добре е да сте свикнали да ходите и със снегоходки, а това (както всички знаем) може да бъде доста уморително за по-неопитните туристи.


Изкачването на върха

Тръгваме в ранни зори от Сопот – родното място на Иван Вазов. С лифта се изкачваме до крайната точка и вече сме на територията на Национален парк Централен Балкан. Преходът до хижа Добрила ни коства малко над 3 часа – доста повече от „нормалното“, но все пак не гоним норматив. Пък и гледките са разбиващи – ниските клекове са пресечени от камъни и скалисти зъбери, а след минаването на билото сякаш се открива цял нов свят. Преминаваме през гъста иглолистна гора, в която е доста тъмно за 10 сутринта и едва не се губим.



Със слизането по билото дърветата, които виждаме са вече и широколистни. След още няколко часа и начеваща все по-сериозна умора се добираме до хижа Левски. Достигаме успешно до първия ни „базов“ пункт, където смятаме да съберем нови сили, които ще са ни необходими за изкачването на върха. В хижата е като в хижа – и трябва да призная, че е доста приятно. Топъл чай, вкусно ядене и дълбок сън. Всичко, което ти трябва в планината, освен добрата компания. Е, и маркировката...

На сутринта се изстрелваме рано, защото са ни казали, че ще ни трябват 5 часа. На втория ден ходенето е малко по-трудно отначало, но след час-два се влиза в темпо и нещата стават по-добре. Постепенно нещата стават все по-сериозно (или умората е в повече), изведнъж пътеките отстъпват място на каменисти и стръмни сипеи, след които вече достигаме заслона Ботев. След кратка почивка „настъпваме“ като за последно, сякаш за да си докажем един на друг, че ще успеем. 

Спестявам част от цветистия език, който се изплъзва неусетно когато тялото среща своите лимити, а душата копнее само за малко почивка и отдих. Планинарството е интересна работа – биеш път като ненормален, за да стигнеш до някъде, откъдето трябва да се върнеш. Веднъж обаче да свалиш проклетата раница на върха и да вдишаш въздуха там – горе, и разбираш! Трудно е да се обясни! Аз поне не се наемам. Защото дори сега, когато пиша тези кратки редове си представям гледката от върха. Връх Ботев – първенецът на Стара планина. И един човек. На ръба на силите, изтощен, смазан и пребит – но най-щастливия човек, достигнал целта си.

Малко неща на този свят носят такова цялостно и всеобхватно удовлетворение! 





Слизането от върха е като в сън, при това не задължително хубав. Умората се е пропила в чак в костите, а напрежението да не стъпиш накриво по Тарзановата пътечка е огромно. Все пак това да си като в сън си има своите предимства. Едва усещаме часовете на слизане. Достигаме до Райското пръскало, където е време за подкрепа и заслужена (но ужасно кратка) почивка. Още малко и сме в хижа Рай. Колко на място ми звучи името и в момента! Истински рай на Земята, свещена обител на изтощения планински човек.


 Няма по-вкусна храна от тази, която ядеш в планината, след като си изкачил върха. Смазани физически, но безгранично доволни от себе си се потапяме в най-блажения сън, който сме спали цяла година. 


Приключението е с добър край. Чакат ни нови върхове!

Няма коментари: