Общо показвания

вторник, 2 декември 2014 г.

ЛАВИННА БЕЗОПАСНОСТ

Какво трябва да знаем за да не поемаме излишни рискове в зимната планина
Зимната планина е привлекателна територия за страхотни изживявания. Свързваме я с туризъм, ски, сноуборд, катерене, алпинизъм, преходи и всякакви дейности, които предполагат адреналин, забавление, освобождаване от стреса и приятни преживявания. Какво трябва да знаем за опасността от лавини в планината през зимата? Polezen.bg е на вашите услуги с поредния супер полезен гид, който ще ви въведе в основните понятия и умения, които са ви необходими за да сте в безопасност! Пазете си и приятно прекарване!

*Материалът е изготвен с помощта на информация от Планинска Спасителна Служба и БАССЕС

Какво е лавина?


Лавината (на немски: lawine - свлачище) е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Обикновено се формират в планински терени и смесват въздуха и водата с падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си лед, отломки от скали, дървета и други материали по склона. 

Лавините са съставени предимно от „поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни свлачища или срив на леден връх на глетчер. За разлика от други природни явления, които могат да причинят бедствия, лавините не са редки или случайни събития и са характерни за всяка планинска верига, на която се натрупва достатъчно голяма вертикална снежна покривка. В планинските терени лавините са сред най-сериозните опасности за живота и имуществото на алпинисти и планинари, като се има предвид тяхната разрушителна способност, произтичаща от техния потенциал да пренасят огромна маса сняг бързо на големи разстояния.



Лавини се класифицират по морфологичните си характеристики и са оценявани или по техния разрушителен потенциал, или по масата на падащия надолу сняг. Някои от морфологичните характеристики, използвани за класифициране на лавините включват вида на снега, причината и начина на формиране, плъзгащата се повърхност, механизма на разпространение, ъгъла на наклона, посока и височина. 

Най-голяма е вероятността за образуване на лавини при склонове от порядъка на 35 до 45 градуса. Това, което може да засили вероятността от лавини са земетресения или силни ветрове. Скоростта на лавините варира от 10 м/с до 70 м/с (в редки случаи до 125 м/с) и зависи от различни фактори, но най-вече от плътността на снега. Размерът на лавината, нейната маса и разрушителен потенциал се оценяват по логаритмична скала, обикновено в 5 категории, с точното определение на категориите, взависимост от системата на наблюдение или прогнозата.

Международната скала за степен на лавинна опасност в Европа е приета през 1993 година и допълнена през 2003 година. Разграничава 5 степени на опасност:



Определянето на лавинната опасност е сложен процес, който изисква много знания, опит и ангажираност. Въпреки всички усилия резултатът от проучванията, тестовете и анализите е по-скоро в сферата на препоръката, отколкото на точната математика. Съществуват, обаче, правила за лавинна безопасност, които могат да ни помогнат да вземем решение, когато пред нас стои дилемата “да тръгна или не?“. 

Именно тези правила искаме да припомним, за да изпитаме удоволствието от зимната планина, без да се излагаме на излишна опасност.


Статистка на падналите лавини в зависимост от наклона


Когато сме в планината през зимата е добре да не забравяме постоянно да следим какви са били климатичните условия в последните няколко дни – локално и регионално?
  • Наблюдават ли се зони с навят от вятъра сняг?
  • Усещането ни за снежната покривка добро ли е?
  • Правим ли тестове за стабилността на снежната покривка по някой от познатите ни способи?
  • Появяват ли се много цепнатини в снега около нашите следи, чува ли се „вум” или глухи кънтящи звуци в снежната покривка, пропада ли?
  • Обръщаме ли внимание на ориентацията и наклона на склоновете, които пресичаме?
  • Спускането ни ще следва ли долове, клисури, улеи?
  • Има ли признаци за лавинна активност по склонове с ориентация подобна на този, на който се нaмираме?
  • Ако склонът изглежда подозрителен – има ли алтернативни пътища?

За какво трябва да внимаваме:

  • Ако нямаме алтернатива за преминаването на подозрителен склон, преминаваме опасната зона един по един, за да намалим риска!
  • Когато спускаме или изкачаме склон, се стремим да се движим по края на потенциално лавинна зона, за да намалим шанса да бъдем повлечени от лавина – ако е възможно ръбове, ребра!
  • Следим за настроенията в групата – ако някой е гладен, уморен или му е студено, е възможно да не мисли трезво!
  • Следим промените в условията, особено ако излизането е за няколко дни, а не за няколко часа!
  • Носим винаги със себе си лавинния комплект и преди тръгване всички от групата проверяват изправността на лавинния уред и го поставят в режим “излъчване”!

ЛАВИННИ ТЕСТОВЕ

Oтделете време да се запознаете с най-разпространените лавинни тестове. Запишете се на курс по лавинна безопасност, използвайте услугите на опитни планински водачи, движете се в група. 

Вариант 1:




Още варианти на лавинни тестове тук и тук.

Защо е важно всеки от нас да бъде екипиран с лавинен комплект (лавинен уред, лопата и сонда)?


Статистиката на случаите на затрупани от лавина показват, че дори ако затрупаният няма несъвместими с живота травми, вероятността да бъде намерен жив бързо намалява с времето, поради изчерпването на кислорода във въздуха около него и е критично важно да бъде намерен и изровен в първите 15-20 минути, за да се увеличат шансовете му за оцеляване. Това могат да направят само другарите му и то ако са екипирани с лавинни комплекти (разбира се, затрупаният също трябва да има лавинен уред, включен в режим “излъчване”).
Вероятността за оцеляване на затрупан в лавина в зависимост от времето на престой под снега

Животът на вашия партньор е във вашите ръце.

Не трябва да се подценява времето за изравяне на затрупания, което при по-голяма дълбочина на затрупване отнема повече време от самото локализиране. Световните експерти по лавинно спасяване препоръчват освен тренировката с лавинен уред за локализиране на затрупан и практиката със сонда за „усет”, да се тренира и изравяне на затрупан.


Какво да правим ако бъдем повлечени от лавина?


  • Извикайте, за да предупредите дугарите си;
  • Не се паникьосвайте;
  • Опитайте се да се придвижите към края на лавината;
  • Едновременно с това ако имате Avalung, сложете мундщука му в устата си;
  • Ако бъдете съборен, освободете се от ски, щеки, раница, сноуборд (когато навлизате в лавиноопасен район винаги махайте каишките на щеките от ръцете си);
  • Борете се! Борете се да останете възможно по-близо до повърхността и възможно в по-задната част на лавината;
  • Когато лавината започне да забавя движението си, опитайте да изкарате някоя част от тялото си над повърхността, като едновременно поставите ръка пред устата си, за да направите по-голямо пространство за дишане;
  • Ако сте напълно затрупан, опитайте се да се успокоите – надяваме се, че вашите партньори са тренирали и бързо ще ви намерят и изровят.


АКО НЯКОЙ ПОПАДНЕ В ЛАВИНА

Наблюдава се внимателно местоположението му. Запомня се къде се е "скрил" под снега. Ако склонът е прав се намира по линията от последното му местоположение надолу. Ако е бил в горната част на откъртването, сигурно е в средната част на конуса, ако е бил напред - в предната. След като се слезе до конуса се оглежда и обхожда много внимателно. Маркира се мястото, където последно е видян човекът. Най-голяма помощ може да получи от вас. За помощ се отива ако тя е наблизо и ще пристигне бързо. Човекът който отива за помощ се движи внимателно и маркира пътя си! 
  • Извикайте, за да предупредите останалите от групата;
  • Внимателно проследете движението на партньора си и запомнете последната точка, в която сте го видели;
  • Убедете се, че е безопасно да търсите, не се превръщайте в жертва – така няма да помогнете нито на другаря си, нито на себе си;
  • Консултирайте се с другите от групата и направете план за търсене;
  • Огледайте се за предмети по повърхността, които да ви подскажат най-вероятния район за търсене;
  • Започнете да търсите с лавинния уред и след като намерите мястото и „пипнете”
    затрупания със сондата, не я вадете повече, за да имате ориентир при изкопаването;
  • Организирайте стратегията за изкопаване съобразно дълбочината на затрупания, наклона на склона и хората, които могат да копаят;
  • Най-важно е да знаете какво правите и защо го правите.

СЪВЕТИ ОТ СКИОРИ ЗА СКИОРИ (БАССЕС)



ИЗВЪНПИСТОВО КАРАНЕ В СЪМНИТЕЛЕН ТЕРЕН

befsa.org - Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил
Кара се по билата. Предпочитат се терени със скали, дървета и клекове, въпреки че наличието им не е гаранция, че няма да падне лавина. Пролетно време при трайно повишаване на температурите се избягват участъци до скали, клекове и храсти. Често лавини от мокър сняг тръгват точно от там. Избягват се издути зони и зони под и над козирки. Кара само един човек. Другият(те) го изчаква докато не стигне на сигурно място и не даде сигнал. Ако при първият човек не падне лавина това не е гаранция за минаването на следващите. Има случаи, когато е падала на трети, четвърти човек. Кара се на по-дълги завои с по-голяма скорост, без скокове.
Ако трябва да се пресича склон се прави бързо, със ски насочени по-надолу. Ако втори човек пресича го прави над следите на първия.




АКО ПОПАДНЕМ В ЛАВИНА

Отърваваме се от щеки, тежки и обемисти раници. Не се диша. Хубаво е ако лавината е много мощна лицето да се прикрие с ръце. Стараем се да останем на повърхността. Твърди се, че плуващи движения са подходящи. Усети ли се намаляване на скоростта се прави опит за изплуване. Важно е преди спирането ръцете да се съберат пред лицето. Веднага след спирането се прави опит за раздвижване и спечелване на пространство. Чака се помощ. Ако има много пространство се установява положението на тялото с плюене и се прави опит за изкопаване. Джобно ножче ще свърши много работа. Не се предавайте! Помнете, че има невероятни случаи. В България рекордът е 5,5 часа преди да е изваден, в чужбина повече.

Търсете специализирана информация на сайта на БАССЕС.

ПЛАНИНСКА ЗДРАВНА ЗАСТРАХОВКА


Източник на текста: Планинска спасителна служба

От началото на декември 2000 г., на Българския застрахователeн пазар се предлага планинска здравна застраховка. Това е една добра алтернатива на директното разплащане и считаме, че е по възможностите на всеки, който практикува планински спортове и туризъм – застраховка на стойност около 30 лв. на година, покрива разходи до 1000 лв., като за сравнение, при нещастен случай на ски-писта за спасителната работа (400 лв.) и транспорта (160 лв.) се заплаща общо 560 лв. (* цените са ориентировъчни и е възможно да са неточни - за актуални цени следете актуализирани оферти на предпочитаните застрахователни компании или се допитайте до ПСС, вашият планински водач или друго компетентно лице - бел. ред.)

Планинската здравна осигуровка отдавна е влязла в практиката на жителите на планинските държави, излетуващи в планините. Там е немислимо да практикуваш ски, алпинизъм, сноуборд, парапланеризъм, планински велосипед, туризъм и да нямаш планинска застраховка. Това внася сигурност, това е и икономически изгодно, защото ако няма застраховка, пострадалият във всички случаи следва да заплати в брой разходите по спасителните операции.

ПЛАНИНСКОТО СПАСЯВАНЕ Е СКЪПО СТРУВАЩА ДЕЙНОСТ

Големи са разходите за обучението и последващата квалификация на спасителите, за поддържането на постоянната готовност на отрядите, постовете и съоръженията, за материално-техническата база, за защитната екипировка и съоръжения, за медицинските, техническите и енергийните консумативи. ПСС не е на бюджетна издръжка, а се подпомага – доколкото е възможно – от държавата чрез БЧК, поради което средствата са крайно ограничени и недостатъчни.

От 01.08.2000 г. ПСС при БЧК въведе “Списък на видовете помощ, оказвана от ПСС при БЧК на български граждани и съответната им цена”. С приходите от оказаната помощ се покриват част от направените разходи по спасителните действия. Това позволява дейността да се поддържа и развива, тоест да се продължи да се помага на пострадалите. Планинските спасители дават безвъзмездно своя труд при спасителните акции в планината, но всяко действие, всяка спасителна операция има своите разходи /предварителна готовност, консумативи, горива, обучение и т.н./ и пострадалият, който предизвиква тези действия, следва да поеме и разходите по тях. 

Отново подчертаваме, труда на планинския спасител не се заплаща, ПСС оказва долекарска помощ на мястото на нещастието, обикновено при сложни теренни и метеорологични условия, някъде високо в планината, след което извършва транспорт със специализирани спасителни съоръжения и предава пострадалия там, където се извършва спешна медицинска помощ.

Образовайте се по темата за лавинната безопасност, това ще ви даде възможност за по-адекватни оценки и решения. Включете се в курс по лавинна безопасност, хората с опит има с какво да ви помогнат и да ви насочат.

За въпроси и сигнали винаги можете да се обърнете към денонощните центрове на
Планинска спасителна служба.

При нещастен случай - дежурни телефони:
0887/ 100 238
02/ 963 2000

1470 /Mtel, Vivacom/


Няма коментари: