Общо показвания

сряда, 15 октомври 2014 г.

Как да караш (почти) като Шон Уайт само като прочетеш това



Автор: Иван Шентов


Винаги съм намирал за остаряло схващането, че има „летни“ и „зимни“ хора, и че ако обичаш лято, слънце и пясък в гащите, то автоматично ненавиждаш клинча, навличането и минуса по Целзий. Ми, както повечето неща на този свят и това не е толкова просто и черно-бяло! И докато съм някак сигурен в мълчаливото мнозинство на типа, който обича лятото, щото има хавайки, тенче и отпуска, днес ми се иска да си поговорим за „тъмната половина“.

С настъпването на хладните дни през есента, та чак до падането на първия сняг, във въздуха витае един особен вирус, който „лови“ една точно определена порода човеци. 

Познавам ги по хитрата усмивчица, която се повявява още в края на септември, когато започва да се стъмва раничко. Подхилкват се тихо и изненадващо вадят по някое поларче от раничката в парка, където сте окъсняли по къси гащи, а е захладняло изненадващо. През зимата тези хора са в Рая. И когато студ забръска посинелите им устни изричат съзаклятнически думички като „горе“, „пудра“, „линии“ и „прогноза“, а очичките им светят и не ги свърта, сякаш петък е чак догодина.

Знам, че ги познавате. Скиори, сноубордисти, световно непознати фрийрайдъри и фрийстайлъри, квартални халфпайп шампиони, напълно зарибени, вманиачени, откачени и обикновени „пистарки“ със семейните армии, облечени до ушите в Gore-tex и щъкащи по Банско. Така, де – всички обичат зимата да ходят на ски. Освен тези, които не обичат.


Едно е сигурно – ските, борда и като цяло зимните спортове и туризъм са нещо страхотно. Отличен 100% био органичен антидепресант и свръхефикасно лично оръжие срещу рутината и стреса. И друго е сигурно – по-добре е да си подготвен, когато падне снега и запалиш към планината, за да си на линия и да се забавляваш до последно. До момента, в който тревата вече наднича между снежните островчета и всеки се опитва да ти продаде дневната си карта за 10 кинта. До последно!

За целта трябва да си във форма. „Кръгът също е форма“ е казал Мечо Пух или някой друг закръглен герой, но това е мнение, което е по-добре да оставим на героите от приказките. Ако твоята цел е да си герой, ама на пистата и извън нея, по добре зарязвай онези жестоки бургери, дето ги правят до офиса, по-полека с биричките и слез малко от тая кола преди волана да започне да ти опира в корема.

Да се „стегнеш“ преди да се качиш да караш е изключително добра инвестиция, освен ако не искаш да се „разтегнеш“ и да си развалиш веселото. Ето няколко бързи опорни точки за начало: когато се готвиш за сезона е важно да се фокусираш върху тренировките за сила и гъвкавост. Ама без да забравяш кардиото. Наблегни на специфичните за ски спускането мускули, като прасците, квадрицепсите, коремните мускули и тези в долната част на гърба. За да събудиш мускулите в краката започни да клякаш, ама се разбираме да не е само пред магазинчето за бира! Ставите ти ще ти благодарят. Прави коремни преси! Освен за карането стегнатия корем има впечатляващ ефект и след като си подгрял на снега. Например в хижата, пред мацките... говоря примерно, стига толкова жокери. Ако си печен (но като цяло не си много-много по фитнеса) започни подготовката си нещо като поне 15-20 дни преди качването в планината, ама сериозно. 


Ключовото при тренировките е да се пробваш да ги правиш с кеф, да се настроиш за стабилен, напоителен фън в снега и най-вече да си позитивен. Не забравяй съвсем и ръцете, нищо че щеките вече ги правят от алуминий. И преди да стана противен с рестриктивните мерки или още по-зле - да събудя гузната ти съвест по повод на онази карта за фитнес, която така и не използва втори път - да отворим една по-значима тема.

Значимата тема е за душата.

Напълно съм сериозен. Наясно съм, че повече хора си мислят, че ски се карат с краката, а не с нещо така фино, ефирно и чувствително (и може би донякъде абстрактно) като човешката душа. Сигурно са прави за себе си, или пък не са карали ски с душа. Положението е горе долу следното: в света има десетки хиляди библиотеки, в които са събрани изрядно подредени и номерирани изчерпателни трудове по спортна психология, които аз не съм чел. Но пък съм карал малко и съм си говорил по темата с двама приятели, фрийрайд карачи, които са от онези супер зарибените за които говорих в началото. Като казвам зарибени имам предвид, че единият всяка година си напуска работата някъде през октомври (ама после пак го взимат, защото явно е много добър програмист в свободното си време), а другият миналата година си купи ски, които струват колкото комбито ми. Та, така за душата, психиката и нейната подготовка за зимата...

По пистите има най-различни хора. Извън пистите пък са още по-различни (виж горе). Затова е изключително да знаеш за какво отиваш в планината. „Ми, да карам!“, ще кажеш... Точно! Един от най-интересните въпроси в спорта, които са ме вълнували някога, е защо хората са толкова различни. Как така някой кара 10 години и всяка зима си изклъчва по нещо на втория ден, докато друг, който ей сега се качва на дъска на заем след два часа свързва двата завоя и в неделя вече прави 360? То е ясно, че истината е някъде там, ако мога да цитирам един любим сериал от когато бях малък, но изглежда, че дори такъв сложен казус си има своето сравнително просто обяснение. Талантът, тренировките и отдадеността имат огромно значение, но това знам, че си го знаеш. „Липсващото звено“, това което се крие зад очевидните фактори да задобрееш на снега, е в подходящата психическа нагласа, съобразена с това, което искаш да постигнеш. Горе-долу това пише в онези книги по спортна психология, които не съм чел.

Това, което ти трябва да знаеш, за да започнеш подготовката на душата си за яко зимно каране се крие в ето тези няколко думи:

  • Релакс
  • Цел
  • Нагласа
  • Мотивация

Старият Шон Уайт
Осмислянето и адаптирането на тези абстрактно звучащи понятия ще ти даде идея за посоката, която ще ти помогне да станеш по-добър на снега. А ако си говорим честно, и в много повече сфери на живота, но това е предмет на по-продължителен и задълбочен разговор. 

Да изпълниш тези думи със собствен смисъл биха могли да ти дадат тласък, а точно колко силен ще е той зависи само от теб самия. Възможностите са практически неограничени. Е, ако държиш да си новия Шон Уайт, то аз просто не знам защо си губиш времето да четеш статийки в интернет, вместо да пускаш някъде в Алпите, където е вечна зима. 

Но все пак кой съм аз да се бъркам на новия Шон Уайт!


  • Релакс

Започваме с уговорка, че релаксът не просто да си отпочинал. Което също е важно, но и очевидно. Умението да релаксираш е изключително важно за справяне със стреса. То е супер необходимо на елитните спортисти, така че все пак ако искаш да си новия Шон Уайт можеш да продължиш да четеш. Всеки човек и спортист попада в стресови ситуации, просто няма как. И все пак за непрофесионалния карач по-добрия вариант е да се избягва стреса. Ама как?! Чрез подходящ избор на предизвикателства, чрез контрол на вниманието и концентрация. Да, супер, мерси, звучи страхотно, как не се сетих сам! Страхотно е, ама е рядко щастие... защо се смееш сега?

Сериозно! Един от най-често препоръчваните подходи за справяне със стреса (в спорта и по принцип) е медитацията. Същестуват много достъпни и прости техники, които лесно се прилагат навсякъде и водят до доста добри резултати дори на професионално ниво. Най-работещ е вариантът, в който сам да откриеш такава техника (дишане, мантра, визуализация или комбинация от трите). Прояви творчество! Ом-м-м...
Шон Уайт в нирвана след трансцедентална медитация


  • Цел

Формулирай своята цел. Отиваш да караш, какво искаш - днес, тук, сега. „Искам да съм новия Шон Уайт!“ няма да сработи, от сега ти казвам! Най-много да се разочароваш, а и тия работи не стават за ден, нито за цял сезон. Трябва ти нещо реално, постижимо и достатъчно ясно. „Искам днес да завивам без да падам и до края на сезона да науча бекфлип“. Топло, топло! Гигантските, нереалистични цели са като огромни димящи хапки. Изглеждат вкусни, но можеш да се задавиш, а ако някак си успееш да ги погълнеш, могат да натежат кошмарно и да се издрайфаш. Дозирай целите си разумно, хапвай по малко, разделно, внимателно за да нахраниш добре душата. В крайна сметка караш за кеф.

  • Нагласа

Няма да го увъртам – трябва ти позитивна нагласа за да ти се получи този бекфлип от точката с целеполагането. Виждал си разни про-та да го правят с лекота, фасулска работа. Лепи даже на Пешо Колегата и на онзи със смешната пухенка. Дръж този образ в главата си (не пухенката, а бекфлипа). Образната репетиция „наум“ е може би най-основната част от психологическата подготовка на спортистите. Това не е случайно. Редица изследвания, цитирани в онези книги, които не съм чел, показват, че когато си представяш бекфлипа мозъчната активност е същата както при реалното му изпълнение. Липсват само командите до мускулите, които ти вече предварително си подготвил ако си ме послушал за онези клякания и кардиото. Останалото е лесна работа... на теория. Хубаво нещо е теорията. Ето ти още малко:

Етапите за усвояване на едно умение са горе-долу четири:

- Подсъзнателно неумение – нямаш дадено умение, ама не си и наясно с това.
- Съзнателно неумение – нямаш това умение, но много искаш да го имаш и започваш да пробваш.
- Съзнателно умение – започнал си усвояването, не ти се получава много, наясно си, че има какво да се желае, независимо дали е повече концентрация, тренировки, или някаква лично твоя комбинация от двете.
- Подсъзнателно умение – умението се автоматизира, вече е навик и насън да те бутна можеш да ми направиш бекфлип. Чиста работа!



  • Мотивация

Мотивацията, драги ми Смехурко, е всичко и без мотивация всичко е нищо! Какво те мотивира да караш ски, сноуборд, кънки, найлоново пликче от Кауфланд по искрящите зимни склонове на могъщата планина? Най-общо мотивацията бива вътрешна и външна. Обичаш тръпката, адреналина, планината, снега, скоростта, гледката. Искаш за се научиш, да задобрееш, да обереш овациите на фън-парка, да си първи на Републиканското по фрийрайд. Това е вътрешна мотивация. Твоите хора са карачи, ти си с тях защото е фън и купона е на шест (което може да звучи и като „тъпите ти приятели те накараха да дойдеш и да се качиш на тази малоумна дъска с риск за целостта и здравословното си състояние“ и тогава май е по-добре да спреш). Това е по-скоро външна мотивация.

No friends on powder days!

Най-общо казано, човек се чувства окей, когато нивото на предизвикателството, с което трябва да се справи отговаря на нивото на уменията му и нивото на подкрепата, одобрението, ръкоплясканията, която получава. Ако нивото на уменията е в пъти по-голямо от нивото на предизвикателството лесно ти доскучава, т.е. вече не си толкова мотивиран. Търсиш друго, по-голямо предизвикателство. Или пък нивото на предизвикателството е сериозно над нивото на уменията и/или съпорта. Това е стрес, т.е. кофти. В такива случай най-добре е да го даваш по-леко, защото в планината съществуват съвсем реални рискове, и ти го знаеш.

В заключение ще кажа, че ключът към добрата подготовка за каране е в онова сладко предчувстие за яко изживяване, което започва още в първите хладни дни в края на есента. Защото всички просто искат да се изкефят. Скиорите, бордистите, фрийрайдърите, кварталните халфпайп шампиони, зарибените, вманиачените, откачените. Всички обичат да ходят на ски. Освен тези, които не обичат.








Няма коментари: