Общо показвания

понеделник, 15 септември 2014 г.

Личното голф игрище на Дявола и още няколко извънземни пейзажа

Наскоро ви разказахме за повдигането на завесата, която повече от сто години скриваше един от най-любопитните природни феномени в света - движещите се камъни в пустинната местност Racetrack Playa в Долината на Смъртта, Калифорния. 

Долината на смъртта
С няколко GPS-a и заредени с огромно търпение учените проведоха серия от изпитвания, известни като "Най-скучният експеримент". Е, оказа се, че в Долината изобщо не е скучно! Това уникално място в Калифорния има още много интересни факти, които се крият в неговият привидно затихнал пустинен пейзаж. Затова решихме да ви заведем на една кратка задочна разходка из най-атрактивните спирки в Долината, за да разгледаме (дори само на снимка) Изгубените градове, личното голф игрище на Дявола, в кратера на съвсем истински вулкан, малко извънземни пейзажи, взети директно от Междузвездни войни и на още много вълнуващи места...

Автор: Иван Шентов

Един от "изгубените" градове в Долината на Смъртта

Какво всъщност знаем за Долината на Смъртта?

Долината на Смъртта в Калифорния (Death Valley National Park) е национален парк в Съединените щати, в който се намира и едноименната долина. Освен нея, паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Разположен е в източната част на централна Калифорния, на изток от планинската верига Сиера Невада. Въпреки високите температури и ниската влажност, паркът е обитаван от множество пустинни растения и животни. Най-ниската точка в областта е Бедуотър, който се намира на 200 м. под морското равнище.

Дюни в Долината на Смъртта, Калифорния
Макар на теория паркът да е отворен за туристи цяла година, посещението през летните месеци не е препоръчително, тъй като температурите тогава достигат до 50 градуса по Целзий. Зимата също не е много подходящо време за разходки, тъй като по това време температурите нерядко падат доста под нулата. Затова най-много туристи посещават Долината в периода от февруари до средата на април. Обиколката им обикновено започва от най-“опитомената“ и посещавана част на парка - Фърнс Крийк.

Паркът се разпростира на площ от четиринадесет хиляди квадратни метра, като включва почти цялата Долина на Смъртта, както и териториите на няколко планински системи.

Златна треска

Изоставена колиба на златотърсачи в Долината на Смъртта
Преди много години, в средата на деветнадесети век, мястото е било известно като нова надежда за находище за добив на злато. Първите преселници стъпили на тази земя през 1849 година, търсейки пряк път да стигнат до златните мини на Калифорния. Една легенда гласи, че човек от тази първа група златотърсачи умрял докато прекосявал пустошта. По-долу можете да прочетете повече за Изгубените градове на златотърсачите.

Забриски пойнт

Забриски Пойнт
Много златотърсачи се опитвали да открият злато в Долината на Смъртта, но успявали да открият само руда за производство на сапун - боракс. Едно от най-известните места за добив е Забриски Пойнт. Името Забриски Пойнт идва от името на Кристиян Забриски (Christian Brevoort Zabriskie), който в началото на 20-ти век е вицепрезидент на компанията "Пасифик Коуст Боракс" (Pacific Coast Borax), която добива и транспортира рудата в района. Мястото става много популярно и от филма "Забриски пойнт" (1970) на Микеланджело Антониони.
Долината на Смъртта била обявена за национален паметник през 1933 година. През 1994 година статутът на Долината на Смъртта бил сменен и тя станала национален парк.

Лошата вода

Долината на Смъртта
В парка се намира гигантският пресъхнал басейн Бедуотър (Лошата вода). Преди милиони години тук е имало огромно – сега отдавна пресъхнало - езеро. Тази част от долината е напълно лишена от растителност и благодарение на ерозията формира причудливи форми в различни цветове. 

Приличащите на планини формации са всъщност смесица от риолит, чакъл и тиня, следствие на горещите извори и вулкничната активност.

Бедуотър е на 86 метра под морското равнище, което го прави най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, и втората в Западното полукълбо след Лагуна дел Карбон в Аржентина. Последната е на 105 метра под морското равнище. Според легендата името си Badwater получава от пионерите, които първи стъпили на тази земя. Те извървели много километри, докато стигнат до вода, но се оказало, че тази вода не става за пиене. 

Това се дължи на факта, че водата съдържа хлориди, сулфати и соли на натрия. Бедуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг. Формирана е преди 2000 - 3000 години, когато езерото, намиращо се на това място, е пресъхнало. Когато падат дъждове, басейнът се пълни с вода, но тя не се задържа дълго поради силното изпарение. Част от солта се разтваря във водата и след изпарението формира нови кристали, които блестят при отражение на светлината от слънцето.

Личното голф игрище на Дявола

Дяволското игрище за голф е част от Долината, съставена от солена тиня, засъхнала така, че формира остри ръбове и хората са мислели, че само дяволът може да харесва това място, откъдето и името.

Голф игрището на Дявола

Преди около 3000-4000 години, когато климатът е все още влажен, Долината на смъртта е била покрита с около 10 метра вода, след това времето се затопля, дъждовете стават все по-голяма рядкост и езерата започват да пресъхват. 

Много минерали се разтварят във водата и тяхната конценрация се увеличава с увеличаване на изпаряването на водата. Само на места остават солени локви, примесени с кал, солта (NaCl) започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня.

За разлика от Бедуотър, Дяволското игрище за голф е на по-високо надморско ниво и при кристализирането на солта се получават миниатюрни остри връхчета. 

Капилярният ефект е този, който спомага водата да се издигне и след като се изпари, като оставя тези фантастични форми от сол. 

Неравните остри върхове растат с около 2 cm всеки 35 години. Вятърът и редките дъждове заедно непрекъснато променят тези форми.

Пустош?

Много от туристите, които пристигат в Калифорния, не посещават Долината на Смъртта, защото имат предубеждението, че ще попаднат на пустинен пейзаж. Тук има много видове гущери, птици и бозайници, които са се приспособили към живота и условията в пустинята. Много от тях са активни само през нощта, а през деня спят, за да се спасят от горещината.

Дюните Ибекс
Долината на Смъртта е най-горещата точка на Западното полукълбо. Температурите тук достигат до четиридесет и девет градуса, затова тя е подходяща за туристическо посещение само през зимата и през ранната пролет. 

Най-високата температура, която е била засичана в Долината, е над петдесет и шест градуса.

Извънземен пейзаж

В Долината на смъртта има доста пясъчни дюни, разпръснати на различни места. Най-известните от тях са Дюните Мескит (Mesquite Sand Dunes). Мескитът е дърво, което вирее в Северна Америка и се използва за добив на каучук. 
Изсъхнало дърво мескит в Дюните Мескит (Mesquite Dunes)

Дюните се намират в северната част на долината и са заобиколени с планини от всички страни. Тях сигурно сте ги виждали, защото са използвани многократно за снимане на филми с пустинни сцени, включително в "Междузвездни войни". 
Самият C3P0 по време на снимки на терен в пустинята, Долината на Смъртта, Калифорния, Планетата Земя

R2D2 - сцена от Междузвездни войни, заснета в Долината

Най-голямата дюна се нарича Звездна (Star Dune) и е относително стабилна и не мени мястото си. Дълбочината на пясъка е 40 - 43 метра. Тя има форма на морска звезда, откъдето идва името ù. Дълбочината на други дюни обаче достига до впечатляващите 183 - 213 метра.

Дъното

Друго интересно място в Долината на Смъртта е вулканичният кратер Убехебе (Ubehebe), който е на повече от хиляда години. Убехебе е голям вулканичен кратер, разположен близо до северния връх на планината Котънууд (the Cottonwood Mountains). Той е широк над километър, дълбок между 150 и 237 метра и възрастта му е около 4000 - 7000 години.

Убехебе

Убехебе (или както американците го произнасят: Ю-бий-хий-бий) на местен индиански език означава "голямата кошница в камъка". Кратерът се е формирал вследствие на вулканична дейност, когато магмата се е надигнала в близост до повърхността и е изпарила водата. Убехебe е последният и най-големият кратер в околността вследствие на хидровулканична експлозия, известна на учените. 

Златният каньон
След взрива прах и пепел покриват хълмовете наоколо, като слоят достига до 6 метра, които днес можем да видим благодарение на ерозията, която ги разкрива. Интересното в случая е, че можете да достигнете до самото дъно на кратера. В местността има силни ветрове, които достигат 80 km/h.

Призрачните градове


Още една атракция в Долината на Смъртта са призрачните градове – местата, където са живели златотърсачите, които след това са били изоставени. 


Фрагменти от изоставените градове на златотърсачите
Едно от най-живописните места в Долината е така наречената Палитрата на художника (Artist's Drive или Artist's Palette). Солите на различни видове метали са се отлагали в скалите с векоре, което създава усещането за невероятно красива преливаща се феерия от цветове.

Палитрата


Въпреки „страшното“ си име Долината на Смъртта определено е едно разкошно красиво и загадъчно място, което напълно заслужено се радва на вниманието на туристите, а както разбрахме – и на учените!


✘По материали от National Park Service, USA и Wikipedia
✘Снимки: NPS/Wikipedia

Няма коментари: