Общо показвания

неделя, 7 септември 2014 г.

Най-скучният експеримент

Tайната на надбягващите се камъни в Долината на Смъртта най-после е разкрита!

Автор: Иван Шентов

Стотици мистериозни линии пресичат надлъж и на шир пустинната обвивка на местността Рейстрак Плая (Racetrack Playa) в Долината на Смъртта в Калифорния, САЩ. Почти винаги в края на тези следи има камък, понякога малко камъче, понякога едър скален къс. По дребните екземпляри често отиват в джоба или раницата на някой по-смел турист, достигнал до тази част на Калифорнийската пустиня. 


Никой обаче не е виждал на живо това каменно шоу. Поне доскоро. Движещите се по равната, засъхнала кал на „пистата“ камъни са истинска загадка, чието разнищване отне на човечеството десетлетия. След дългогодишни спекулации, които включваха най-разнообразни теории, като евентуалните причинители на този необясним феномен варираха от движенията на силни въздушни течения, до мистериозни нощни замръзвания и ледени пътеки, до пустинни елфи, лунни магнитни лъчения и духове на загиналите в Долината. :)

Камъните се движат

През последните десетилетия в Рейстрак Плая са наблюдавани стотици камъни с най-различни размери и тегло, достигащо до половин тон. 

Скоростта им на движение е многократно изчислявана и стига до няколко метра в секунда, а следите се запазват до около 7 години. Според учените, най-дългата следа е близо 900 м. и е в почти права линия, но била оставена от малко камъче. 

Логично, по-големите късове са по-бавни, твърдят изследователите. Какво обаче кара камъните да се движат „от нищото“? Каква е неизвестната сила, която кара неодушевени предмети да оживяват?

Без свидетели

Най-интересното и загадъчното е, че на никого досега не се беше удало да наблюдава или снима самото преместване, въпреки че феноменът е забелязан преди повече от сто години.
Някои учени смятат, че най-приемливата теория е движението на камъните да е резултат от съвместното действие на вятъра и леда. След продължителни дискусии, те стигат до извода, че ледът и вятърът трябва да са двата основни фактора, отговорни за това явление.


Никой обаче не беше виждал камъните „в крачка“. До сега! Съвсем наскоро за първи път, учените успяха да запечатат хода на плъзгащите се камъни. Най-накрая! При „правилните“ условия тънък слой лед носен от специфични ветрове (или по-скоро леки въздушни течения, образуващи се между планините в Долината).

Най-скучният експеримент

Работата на екип учени изследователи под ръководството на Ричард Норис от Института по океанография Scripps в Сан Диего започва преди три години – през зимата на 2011 г. 

Тогава самите участници в планираните изпитвания започват шеговито да ги наричат „най-скучния експеримент“, защото очакванията са движението на камъните да отнеме години, може би деситилетия. Хората на Норис „екипират“ 15 камъка от Долината на Смъртта с GPS устройства, които се активират от най-малкото движение. 

Те са наблюдавани от метрологична станция със сателити и time-lapse камери с висока резолюция заснемат всяка промяна в траекторията им. Финалният извод от експеримента, отнел само три години, бе публикуван в PLos ONE миналата седмица – в края на август 2014 г. 

Можете да прочетете повече за проучването на сайта на Института по океанография тук

В очакване

Oчаквахме да минат поне 5-10 години преди нещо да помръдне, изобщо“, казва лидерът на изследването Ричард Норис пред медиите в дните след публикуването на резултатите от експеримента. За щастие се оказало, че зимата е било подходящото време за започване на наблюденията и чакането нещо да се случи в „най-скучния експеримент“ отнема само две години. На 21 декември 2013 г. се получили данни за рязко заледяване в пустинята и около полунощ със скърцане и пукане GPS-ите и камерите засякли движението.

Как го правят?

Видео: Как се движат камъните?

Изводът е, че при определени атмосферни условия през зимните нощи, които обаче се случват достатъчно рядко за да останат „невидими“ за обикновения човек десетилетия наред, повърхността на Долината на Смъртта се покрива с фина ледена покривка, дебела от три до шест милиметра. На сутринта, когато слънцето изгрява, ледът започва да се топи. Това, в комбинация с лекия вятър, характерен за ландшафта в пустинята, помага на камъните да се хлъзгат с различна скорост и да оставят специфичните си следи в размекнатата кална повърхност на пустинята.

Камъните-шампиони

Според GPS траковете маркираните камъни са били в движение между няколко секунди до цели 16 минути. По време на експериментът се е отворил „прозорец“ от два месеца и половина, в които движението е било активно. Тогава някои от 15 „белязани“ от Ричард Норис и екипа му камъни са се придвижили до 224 метра. Най-интересното и всеобхватно „надбягване“ е включвало група от 60 камъка с различни размери, които са се движили едновременно. 

Видео: Движещите се камъни

Един от най-стряскащите моменти в наблюдението, е едновременното тръгване на два едри камъка на 300 метра един от друг. Те се придвижили 60 метра преди да спрат напълно, сочи доклада на Норис, публикуван миналата седмица.


Долината на Смъртта
Очаквайте в някой от следващите блог постове на polezen.bg да ви отведем в Изгубените градове, до личното голф игрище на Дявола, в кратера на съвсем истински вулкан, при пейзажи от Междузвездни войни и на още много вълнуващи места в Долината на Смъртта!


По материали от Института по океанография Scripps 
Снимки: 2014 Norris et al., PLoS ONE, Richard Norris, Mike Hartmann, Институт по океанография Scripps и Wikipedia

Няма коментари: