Общо показвания

сряда, 20 август 2014 г.

Свръхчовеци

Те не спират пред нищо и постигат непостижимото въпреки ограниченията! Запознайте се с няколко невероятни атлети с увреждания, които никога не се отказват.


Автор: Иван Шентов

Има един род спортисти, които са истински силни личности. Техният дух не се пречупва и пред най-големите предизвикателства, познати на човечеството. Те се състезават! Състезават се не просто с други спортисти, не се съревновават единствено с времето. Техните резултати са впечатляващи, защото те се състезават и със себе си! Това са атлетите, които са се родили или са придобили някакво физическо увреждане. Познаваме ги като „параспортисти“ и „параолимпийци“, но на първо място те са хора. Изключителни хора!

Историите на всеки човек с увреждане, който се занимава със спорт, са различни. Много от тях са драматични и изпълнени с горчив опит и несломима сила на духа. Именно това качество обединява тези хора и ги поставя в категорията „вдъхновители“.

Представяме ви петима от любимите ни атлети с увреждания, които ни вдъхновяват истински със своята история и постижения в спортове като бягането, сърфа, алпинизма и колоезденето. Това не е класация или топ 5! Това са просто пет истории за силата на човешкия дух и тяло!

Арон Андершон
Арон Андершон

Първият атлет (но не по значение) в нашата селекция е Арон Андершон и неговата невероятна история на отдаденост и сила на волята, разказана по най-добрия начин – с негови собствени думи:

"Може би всичко започна когато бях на 9 години. Тогава претърпях операция заради разсейки на рак в таза и в резултат останах в инвалидна количка. Избрах рано да видя в тази съдба възможностите, а не ограниченията.

Така на 1 август 2013 г. аз бях първият човек в инвалидна количка изкачил връх Кебнекайзе. На 24 юли тази година започна пътуването ми към следващото голямо предизвикателство. 

Аз, заедно с известния авантюрист Йохан Ернст Нилсон, ще изкача най-високата планина на Европа с благотворителна цел – набиране на средства за борба с рака при децата. Целта ми е да набирам по 100 шведски крони на изкачен метър! Елбрус се намира в Русия и пиковите мерки на моето изкачване са 5642 m. над морското равнище."

Дариуш Стричалски

Дариуш (Дарек) Стричалски

Легендарното състезание Badwater 135 неслучайно е наричано едно от най-тежките предизвикателства в света на бягането, и е по силите само на най-отдадените. 

Историята на един участник в надпреварата е може би най-вдъхновяващата, защото наистина въплъщава представата за изпитване на личните граници и ултимативното предизвикателство в едно. Това е полякът Дариуш (Дарек) Стричалски, атлет на Team Inov-8

Той преживява удар от камион когато е само на 8 години и оттогава дясната половина на тялото му е 30% парализирана. Toва обаче не му пречи да се стреми към най-доброто в своето бягане и, с помощта на неговия екип, да постига завидни резултати!

Вижте видеото на Дарек тук.


Бетани Хамилтън

За сърфистката Бетъни Хамилтън е писано и говорено много. Нейният живот е в сюжета на книга, документален филм и кино продукция, имала е стотици медийни изяви, била е гост дори и на Опра. Високата 180 см блондинка от Хаваи плени сърцата на толкова много хора по света, и причината за това не е само заради хубавата ѝ усмивка или впечатляващите ѝ спортни постижения. 

Историята на Бетани Хамилтън, и по-точно един трагичен инцидент, са доказателството за нейната жажда за живот и реализация е онова, което е наистина вдъхновяващо!

На 31 октомври 2003 г., Бетани и нейната най-добра приятелка сърфистката Алана Бланчард влизат във водата за сутришен сърфинг на северния бряг на Кауаи. Точно на този ден се случва големият обрат в живота на 13 годишната тогава Хамилтън. Една четириметрова тигрова акула буквално отхапва до рамото нейната отпусната във водата ръка. Бащата на приятелката ѝ Алана ѝ оказва първа помощ, докато постъпи в местната болница с огромна кръвозагуба. 


Приятелки: Бетани Хамилтън и Алана Бланчард - преди и сега


По-малко от месец (всъщност- точно 26 дни по-късно) вече с една ръка, тя пак е във водата и стартира отново спортната си кариера, за да се превърне в професионалният сърфист, който познаваме днес. И герой на филма Soul Surfer, който е създаден по нейната покъртителна история.


Алекс Зинарди

Алесандро (Алекс) Зaнарди не се спира пред нищо

Със сигурност много от вас са чували за бившият пилот от Формула 1 италианецът Алесандро - Алекс Занарди. Той беше една от големите звезди на Параолимпийските игри в Лондон 2012 - спечели два златни медала в колоезденето с велосипеди на три колела. В края на 80-те години Занарди е типичният надъхан млад пистов пилот - бърз, с обещаващи спонсори и нестихваща амбиция да успее. След успехи в тогавашната Формула 3000 (титла през 90-та година), Алекс стига и до Формула 1 в края на 1991. През 1993 Занарди печели първата си и единствена точка във Формула 1. Следва ключовата 1994-та. Тогава тимът му Lotus е в сериозна финансова криза, болидът му е посредствен а постигането на добри резултати – по-скоро мираж.

Алекс взима решение, че няма полза да се тормози във Формула 1 и се отправя към IndyRacing и CART сериите в Щатите. И тогава започва неочакваният обрат в живота му.

На 15 септември на пистата „Лаузицринг" в Германия се случва трагедията, при това в най-успешното до този момент състезание за Алекс при завръщането му в CART. Алекс стартира от дъното на колоната, но успява да си пробие път до първата позиция. Малко преди финала той прави последното си спиране в бокса и се връща на пистата.

Секунди след излизането на трасето колата на Алекс се завърта и в нея се забива болидът на адашът му Алекс Талиани. Ударът е зверски. Колата на Занарди се разцепва на две, а в катастрофата той губи и двата си крака. Животът на пилота е спасен от бързите реакции на медицинския екип на пистата. Поема го хеликоптер, който го транспортира до болницата в Берлин. При пристигането му в тялото на Занради е останала толкова кошмарно кръв (по-точно една четвърт от нея). Лекарите са меко казано скептични за шансовете му да оцелее. Битката за живота му продължава - първо с няколкочасова операция, а след това и с дълго и мъчително възстановяване.

Днес Алекс Занарди продължава живота и спортната си кариера с пълна скорост – буквално – в колоезденето, а отскоро и обратно в моторните спортове.

„Тайната е, че много ми се живее – сподели преди няколко години Алесандро. – Затова и не умрях в Германия през 2001. Живее ми се, кара ми се, искам да съм с децата си, да научавам нови неща, да тренирам, така че... когато искаш да живееш, трябва да се бориш!”


Боян Петров-Съни

Професията на Боян го води в дълбините на Земята,
 а страстта му - по върховете на планините
Завършваме нашата селекция с един българин и прекрасен човек – зоологът и алпинист Боян Петров, който наскоро изкачи осемхилядниците К2, Броуд Пик и Канчендзьонга

Той постигна мечтата на поколения български алпинисти, изкачвайки се на емблематичния с трудността си връх К2 (8611 м) в планината Каракорум. Наричан още Чогори, върхът, разположен на границата между Пакистан и Китай, е вторият по височина в света, но се слави като един от най-опасните.

По информация на climbingguidebg.com, Боян е стъпил на върха сутринта на 31-ви юли. 
С постижението си, освен, че стана първият българин изкачил К2, Боян Петров е и първият постигнал три осемхилядника в един сезон. През юни и юли 2014 г. той изкачи  Канчендзьонга (8586 м) и Броуд Пик (8047 м).

Много се знае за Боян и неговите постижения в алпинизма и изучаването на пещерите, което му е и професия. Това, което обикновено е скрито от „светлината на прожекторите“ и остава в сянката на покорените върхове, е че Боян - или Съни, както е познат на по-близките си – е диабетик.

Ето и няколко думи по темата от самия него, от които става ясно, че когато духът е силен тялото го следва послушно дори на покрива на света!

„Когато диабета ме халоса по главата още първия месец, буквално на 25-тия ден, аз заминах за Румъния за една експедиция. И тогава още разбрах, че мога, разбира се с много ограничения, да съм както преди… защото все пак трябва  пет пъти на ден да си слагаш инсулин,  да се бокцаш за кръвна захар и да ядеш всичко друго, но не и сладки неща.

Още в началото на заболяването си установих, че с ходенето нагоре по върховете и надолу по пещерите, аз намалявам стойностите си на гликирания хемоглобин. Когато аз се движа, участвам в експедиции и съм активен, кръвната ми захар е винаги в нормата. Застоя ли се в София повече от 3-4 месеца, тя веднага се качва. Просто движението е много важно за диабетика. То е равно на живот.

За десет години с диабет са ми се случвали такива премеждия, при които свят да ти се завие. Влизайки в пещера веднъж, усещам как кръвната ми захар започна да пада – разтреперваш се от това състояние. Ако до 5 минути не вземеш някаква захар рискуваш да изпаднеш в хипогликемия. Вътре в пещерата. Затова сега във всеки джоб на екипировката ми имам бучки захар и такива едни специални таблетки с декстроза.

Хората виждат, че въпреки диабета... щом може някой да прави това, което правя аз, защо пък и други да не започнат да го правят! Аз не казвам, че всеки може да ходи и да качва осемхилядници, но можеш да правиш тези неща, които те карат да се чувстваш пълноценен. Това е напълно възможно. Трябва непрекъснато да доказваш, че си жив с преодоляване на поредните предизвикателства.“


Източник на цитатите от интервюто на Боян Петров - zonazdrave.com
Използвани са материали, публикувани в webcafe.bg, списание 360°, wild-berries.com


Няма коментари: